ПИРИНСКИ / мурсалски / ЧАЙ

Sideritis scardica Griseb., сем. Lamiaceae - Пирински /мурсалски/ чай

 Общи сведения

Видът е ендемит за Балкански полуостров - разпространен е само в България, Гърция, Македония и Албания. В България се среща нарядко, поради което е включен в Червена книга на България и от 1942 до 2002 г беше в списъка на защитените от Закона за защита на природата вид. След неговото успешно култивиране в страната видът беше изключен от Закона и включен в списъка на видове под специален режим на стопанисване, като събирането му от естествените находища за стопанска и търговска цели е забранено.

Откога датира употребата на вида като лечебно средство от местното население.

Като лечебно средство Пиринският чай / Sideritis scardica / се използва от местните хора от незапомнени времена /през 1942 г. Видът е включен в Закона за лечебните и благоуханни растения като защитен поради масовото му използване, което е довело до унищожаване на голяма част от естествените му находища/ Въпреки ограниченото му разпространение, видът винаги е бил обект на събиране от местното население. Видът е използван не само за лечение, но и като традиционно ободряващо питие в районите на разпространение. (Berger, 1939; Сто лековити билки и др.).

Безопасност /токсичност/

Това е едно от малкото билки, които се дават безпроблемно на деца под 5 години в България.

Не са установени такива токсични биологично-активни вещества като алкалоиди и сапонини.

Използваема част

Използват се целите цъфтящи стръковете (herba Sideriris scardicae) Направените от нас изследвания показват, че най-голямо количество флавоноиди се натрупват в листата, съцветията и стъблата и то по време на фазата начало на цъфтеж (Evstatieva, 2002).

Биологично активни вещества

Видът съдържа флавоноидни (Abdel-Sattar et al., 1993; Abdel-Sattar et al., 1995a] Abdel-Sattar et al., 1995b;), фенилпропаноидни гликозиди (Venturella, Bellino, 1979Taskova et al.,1997), танини (Berger, 1939; Evstatieva, Koleva, 2000; Evstatieva, 2002), терпеноиди, дитерпени и етерични масла (Петков, 1982; Papanicolao, Kokkini, 1984; Kokkalou, 1987; Villar del Fresko et al., 1986; Menkovic et al., 1991; Komaitis et al., 1992; Baser et al., 1997; Todorova et al., 2000; Kirimer, 2004; Kostadinova et al., in press.), феноли, иридоиди (Taskova et al., 1997), урсолова и олеанова киселина (Николов, 2006), множество микроелементи като желязо (Fe), мед (Си), цинк (Zn), кобалт (Co) и селен (Se), както и макроелементите калции (Са), магнезии Mg), калии (К) и натрии (Na) (Gordevic et al., 1993; Zarkovic et al., 1993), които обясняват фармакологичното действие на вида.

Фармакологично действие

Доказано е силно антиоксидантно, противовъзпалително (anti­inflammatory) потогонно, антимикробно, антибактериално, антистресово (Стоянов, Китанов, 1960; Петков, 1982; Villar del Fresko et al., 1986; Abdel-Sattar et al., 1995b; Koleva et al., 2003; Нсиспеир 2004 ), антианемично (Dordevic et al., 1993), и противотуморно действие.

Счита се от местното население, че има и тонизиращо, общоукрепващо действия. Неутрализира вредните свободни радикали, забавя стареенето, намалява риска от високо кръвно налягане, инфаркт и инсулт, забавя развитието на раковите клетки, подобрява гладкостта и еластичността на кожата.

Ефективност ( употреба, използване в народната медицина)

В югозападна България /в района около планините Пирин и Славянка /Али ботуш/, местното население използва Пиринския чай като много добро средство за лечение на простудни заболявания - кашлица, възпалено гърло, грип, бронхити, астма (bronchitis and bronchial asthma), белодробен енфизем и др. заболявания на дихателната система.

Тази употреба се потвърждава от фармакологични] е действия и се посочва в редица литературни източници (Ахтаров, 1939; Бойчинов, 1943; Евстатиева и др. 1990; Евстатиева, Попова, 1998; Николов, 2006;

Доктор Анатолий Аликовски, родом от Родопите и практикувал много години като лекар в този край, перпоръчва като много успешно лечението на чернодробни и бъбречни заболявания с вида. Установил е, че местните хора, които често пият този чай, почти не страдат от бъбречни заболявания и не се наблюдават камъни в бъбреците им (Аликовски, 1983).

Местното население в югозападна България е устновило, че Пиринският чай /Sideritis scardica/ влияе благоприятно и върху сърдечната дейност, усилва жизнените функции и създава приятно настроение след неговата употреба.

Благодарение на добре изразената противомикробна и противовъзпалителна активност, чаят оказва много добро действие върху храносмилателнатата система. Народната медицина препоръчва използването му при хронични гастрити, ентероколити и други чревни заболявания.

В последните години за Пиринския чай се заговори като за "Българската виагра". Вероятно това се дължи на факта, че със своето противовъзпалително, противомикробно и противовирусно действие видът оказва изключително благоприятно въздействие върху пикочно-половата система. Особено добре се повлияват болни от простатит / заболявания на простатата/, както и възрастни мъже с проблеми с уринирането и при импотенция (as a diuretic and to treat impotence).

При всички случаи на прием, Пиринският чай оказва благотворно влияние върху целия организъм, поради което се препоръчва в народната медицина като профилактично и възстановяващо средство за усилване на умствената и физическа активност при слабост, изтощение и умора, както и за възстановяване след боледуване (as а prophylactic and restorative tonic for enhancement of mental and physical capacities in cases of weakness, exhaustion and tiredness, and during covalescence)

Препоръчва се Пиринския чай да се използва три пъти на ден по 200 гр. на всеки прием. Като лечебно средство се препоръчва да се пие в продължение на 10-20 дни /в зависимост от вида и степента на заболяването/.

Информацията е изготвена от ст.н.с., д-р Л.Евстатиева